|
Исках да ти отговоря с цитати от самата книга, но нямам време в момента да ровя в библиотеката (а моята библиотека е огромна). На въпроса ти - защо родителите "загубили най-святото му прощават"? Защото благодарение на парфюма му всички герои в книгата загубиха представа за свято, за красиво, за добро, за грешно, за престъпно. Казах ти, книгата е провокация към човешкото у човека, което е толкова крехко и толкова лесно уязвимо. Все повече оставам с впечатление, че май не си я чела? Пак ще повторя, харесвам идеите ти, но не е това книгата, с която можеш да ги защитаваш. Мъдростта може да бъде изразена и провокирана по много начини, един от тях е този на Зюсмунд - да те отврати от животното у теб и да те накара да потърсиш и да съхрнаниш човека, който, както казах е много уязвим. Между другото, имам чувството, че някак си фетишизирала идеите си за обичта. Нали знаеш, че мъдростта е в баланса между нещата, нищо не бива да е прекалено, и в този смисъл дори прекалената любов може да предизвика своята противоположност. Упоритостта ти да приемаш нещата изключително едностранчиво, дори когато си избрала страната на всеобхватаната, всеопрощаваща и раздаваща се любов, понякога ти пречи да вникваш в същността на света около теб (както в конкретния случай - в съдържанието на тази книга). Ако искаш да си истински мъдра трябва да си готова да приемаш, че в дадени ситуации нечие чуждо мнение може да бъде по-адекватно от твоето. Мъдростта, познанието и любовта имат много измерения и много проявления, научи се да улавяш всичките, защото живота не се свежда, не се изразява и не се обяснява единствено с думата "обич", колкото и прекрасна да е тя. Между другото много ти благодаря за темата, толкова отдавна не съм говорила за книга ...
|
Re: Парфюмът [re: Psiii]
