Четох книгата, гледах и филма. Не го възприемам по този начин:"Когато покажеш що е то обич и го пробудиш в гърдите на хора, които не са закърмени с нея или не са в състояние да я пробудят ... бъди готов да бъдеш нападнат, оплют и дори убит и то не защото не искат любов, а от страх, че не знаят, какво е точно това, как се създава и най страшното е че не знаят как да я задържат и това ги кара по скоро да унищожат източника, отколкото да живеят с мисълта че могат да го изгубят."
Не мисля, че тук може да се използва думата обич. За мен това беше символ на инстинкта, който всеки от нас /както и всички животни/ имаме, но ние сме го облагородили, култивирали, прикрили и придали лицеприятна изява на него под формата на регламентирано поведение, узаконявайки лицемерието като задължително, за да се впишем социално, за разлика от животните.
Та, приемайки дразнител в концентриран вид, събуждащ по неконтролируем начин този инстинкт, се проявява животинската ни природа по чист и неподправен начин. Показва ни какво всъщност дреме в нас. И в теб...а не как едни са възвишени, а други не...не разбирам, наистина как може да се възприема по толкова различен начин...и как точно този, а както казваш, си чела и книгата, лишен от чувства и емоции/на което автора набляга през цялото време/ главен герой, който всъщност създава есенцията, вдъхва у някой ОБИЧ чрез нея?!
Сори м/у другото, че не приемам твоето възприятие. Но като чета по-горе, и на теб ти е трудно да възприемеш друго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите