много въпроси изникват от твоето споделяне...първото което ми направи впечатление е..
"когато другия не е започнал на чисто" значи ли, че другия е започнал връзката си с теб със стари чувства? а и всичко това, което чувстваш не е от вчера, нали? тогава не разбирам защо не си говорил още с нея за тези свои мисли и ако си тогава тя трябва да има мнение по въпроса (което ти пропусна да споделиш с нас) на мен ми се струва, че ти не си споделил с нея за това как се чувстваш защото казваш..."гледам я..гушнала се в мен,спокойна...стори ми се щастлива...топла,отпусната" ако тя знаеше за това как се чувстваш едва ли би била щастлива и спокойна (поне аз не бих могла да бъда) и едва ли би искала деца от теб ако не те обича наистина.

дали пък проблема не е в теб и твоите чувства към нея? и ако е така не е ли честно все пак да и кажеш за всичко което си мислиш и най-вече за това, че ти тежи вече връзката ви и че в мислите ти трайно се е засадила мисълта за раздяла (така аз го разбирам поправи ме ако греша)

пп. твоето споделяне ме накара да се замисля за моята връзка..защото аз напоследък имам чувството, че и моя приятел се замисля дали има желание за разговор....и му е по добре като мълчи ... така пък аз се затварям в себе си и "замислям се вече дали имам желание за разговор....по добре ми е като мълча"
дали пък и твоята приятелка не си мисли същото?

Не ни остава време да обичаме хората, от това да ги съдим и критикуваме!