не е виновен асан, че е изял баницата, а този койот му я е дал...
добре известно ми е, че нещата зависят от мен докъде ще позволя... точно затова не мога да се позная... ако беше рационалното ми аз, щеше да си каже, абе тоя явно си търси само завабление и не иска да се обвързва, да ама не, като полудяла патка продължавам да му позволявам да се връща при мен на месец - два и повече и после не се обажда, съответно и аз (макар че ужазно искам да поддържаме връзка, да уточня че е на доста кикометри от мен ж рамките на българия де, но това не би трябвало да е пречка ако има желание)

когато сме заедно, по поведението му личи че ме харесва и че се вълнува да ме види, държи се добре, но просто после не се обажда дълго време.... очевидно е че не иска да се обжързва ... а аз го искам...
а по принцип съм доста горд човек и не знам защо съм толкова слаба за да не го позволявам.... искам го... но явно ме е страх и да повдигна въпроса... а само чакам.... всъщност съм го повдигала но разговорите са обикновено на шега.... а аз и не задълбавам .....

какво ли не правят чувсвата с хората, дори ги превръщат в свои безсилни роби.... надявам се скоро да изляза от този порочен кръг...

явно е женкар и не иска да стои при една а да се забавлява наляво надясно без ангажименти... а аз не искам да го разбера... защо ми е толкова мътно в главата и не искам да го видя? а мислех, че съм умна и силна лияност.... а сега.... толкова слаба... реве ми се...