|
А ти така се самонавиваш, че тя ти е навита откакто ти уж си се "развил" от нея, че струва ми се губиш реална представа за нещата. Харесал си я, разкрил си й го (мъжка постъпка), тя ти е казала, че не може да отговори със същото(искреността й е похвална). Не можах да разбера защо след това си се обърнал на 180 градуса и си започнал да се държиш хиперинфантилно (може би всъщност наистина си много млад, не знам, никъде не казваш на колко години си), но наистина ми изглежда много детинско да започнеш да страниш от нея и да се държиш като ущипана мома. Нормално е след всичко случило се/или неслучило се между вас да си останете най-малкото добри познати. Та според мен твоето неестествено поведение провокира и нейното неестествено такова, т.е. неудобство, смущение или каквото е там. Момичето ясно ти е казало, че си има приятел, мислиш ли, че при това положение "я е яд", когато не й обръщаш внимание или просто на теб много ти се иска да е така?
А ако допуснем, че пък наистина е размислила и е осъзнала, че значиш нещо за нея, не мислиш ли, че пак благодарение на това, че се чувстваш и държиш като ощипана мома на седянка, пропускаш нещо голямо и истинско? Вместо да ни убеждаваш как тя си умира от яд, че те е отрязала, поговори отново с нея, кажи на нея това, което казваш във форума, кажи й, че на теб ти се струва, че тя е размислила, защо ни го казваш на нас? Ние няма как да знаем какво мисли и чувства тя? Като нещо не ти е ясно, си го изясни. Твоето мото май е "не е важно на мен да ми е добре, важното е на нея да и е кофти"... Тъпо, тъпо, тъпо. И освен това, любовта и накърненото самолюбие не вървят ръка за ръка. Щом се чувстваш толкова обиден от отказа на момиче, в което уж си влюбен, значи май не си влюбен в нея, влюбен си в себе си! На твоето его му е приятно да знае (или да си въобразява!), че някой някъде страда, че не може да е с теб! Какво общо има тук любовта???
|