колко теми си пуснала...
и ако всичките са така интересни ( в което не се и съмнявам)
ще ми трябва време да наваксам пропуснатото.

Иначе тези размишления са ми познати,
само където ме натъжават и общо взето си забранявам
да си ги размишлявам. Аз си мисля, че не е нужно да крещиш, т.е. да демонстрираш на останалите колко си жив - достатъчно е отвътре душата ти да го крещи и да го чувства, а то несъмнено тогава проличава и отвън, стига човек да има очи да го види и то без да ти завиди за което. Аз винаги съм се радвала на хората с жив дух, защото в днешно време и в днешните условия на живот си е цяло изкуство да го поддържаш, което именно дълбоко ценя в тези майстори на изкуството да останеш щастлив и ведър, въпреки всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите