Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност. Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята. При всеки сблъсък със смъртта в живота се изправяме пред дракон, а винаги когато избираме живот пред неживот и навлизаме по-дълбоко в непрекъснатото откриване на своята личност, ние побеждаваме дракона; вливаме нов живот в себе си и в културата. Променяме света. Потребността да извършим пътуването е присъща на човешкия род. АКо не рискуваме, ако вместо да правим пътуванията си, играем определените социални роли, се чувстваме сковани, изпитваме чувство на отчуждение, празнота, вътрешна пустота. Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на друго свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят. Като избягваме странстването, изпитваме неживот и пораждаме по-малко живот в културата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите