|
Любовта има много измерения. Любовта на майката, любовта към ближния, любовта към любимия, любовта към всяко едно друго човешко същество.
Но мислите ли че любовта към някой друг е тази, която ни прави наистина щастливи и извисени?
Сега ще си кажете, че пак проповядвам любов към себе си и ще сбъркате, защото, любовта към себе си е за егоистите, за страхливите души, които не могат да дадат нищо на никого, защото ги е страх, че няма да остане за тях самите.
Това за което ви говоря, е любовта към самият живот.
Колко от вас са се замисляли, за всеки дъх който вдишват?
Колко от вас са се замисляли, за това колко от тях си спомнят и колко са отишли във зъбрава, защото не са могли да ги свържат с нещо велико, което им се е случило?
И не мислете, че под велико имам в предвид да са спасили света или от сорта, а дори да са померисали красиво цвете, да са вдишали дъха на пролетта, да са вдишали морският полъх, да са вдишали горският мирис през есента.
Колко от вас наистина живеят? Колко от вас обичат живота? Колко от вас виждат смисъла в него и колко от вас се стремят да изживеят всеки дъж по най-прикрастният начин, така, че да го запомнят?
Колко от вас си позволяват да бъдат живи? Колко от вас не се страхуват да изкрещят, че са живи, макар и това да им коства живота? Защото в момента в който изкрещиш, че си жив ... винаги се намира някой, който да иска да убие този живец в теб, защото мъртвите души са по податливи и по маниполируеми.
Е, кажете ми?!?
|
За живота и любовта
