НЕ на компромисите!

И винаги звучим убедително за нас самите.
Изкуство е да спечелиш, загубена битка.
Изкуство е там където няма шанс да намериш светлина.
Изкуство е да проникнеш в непроницаемата мълчина.
Изкуство е когато няма нищо повече какво да направиш да направиш и още нещо.
Изкуство е да обичаш безрезервно.
Изкуство е да не съдиш.
Изкуство е да се смириш.
Изкуство е да състрадаваш.

Иначе е много лесно да си развяваме философските виждания облечени в емоционални облаци и гръмки думи.... понякога е гръмко дори да кажеш: уморена съм.

Няма умора. За любовта няма умора. Няма ден. Няма нощ. Няма безпътица.
Няма краища и начала. Няма обезсърчаване. Няма униние. Съжаление. Самосъжаление.

Изковаващ от невъзможното. Създаващ от невероятното.

А то е толкова просто. ДА НАДСКАЧАМЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ.

ДА разберем нещо просто. ДРУГИЯ ТОЛКОВА МОЖЕ.
Ако ти виждаш повече... значи в теб е ключа.

Без жалби.
Нека да е един чист полет, на един искрено луд, движещ в невъзможното...