Отиваш при него, пък се срещаш с други хора...не че нямаш право де, ама си помисли как може да изглежда през неговите очи. Баси, да се върне моя за няколко дни и вместо да сме залепени като ваденки, да ходя да го събирам из града...не ми се вижда като поведение тип "много ли липсваш, искам всяка минута да прекарам с теб".
А и така - да решиш да го зарежеш без да попиташ защо е това "оправяй се"...доста импулсивно, не мислиш ли?
Говориш за достойнство, а си тръгваш правейки напук? Това е достойно, така ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите