Този твой начин е определено доста особен начин. Не разбирам защо да не й подариш тази песен на личен имейл, да й го кажеш в телефонен разговор, ако не е възможен разговор на четири очи. Не си ясен защо любовта ти/ви е невъзможна, семейни ли сте, що ли, тя ли не те обича така, както ти нея, което, по-скоро, едва ли е, но това не е начина, за да се разделиш с някого, да спреш дори да разговаряш с него, но повечето мъже са специалисти по оригинални похвати обикновено... казваш нещо, евентуално нещо, на никого в случая, пък който трябва да се сети. Ако въобще е необходимо да се сеща, разбира се. Пак казвам, много си лаконичен и неясен, но ти и не си имал друго за цел, май. Може би на нея не можеш да го кажеш, а имаш необходимостта да го направиш. За себе си, пред себе си, че така си решил.
Не знам що за любов е това и наистина излишен драматизъм, но ти си знаеш, де...
Според мен си я наранил. Тя ще ти прости, разбира се, и какво?