|
Хей, здравейте, при мен има развитие, естествено, по познатия за мен начин. Реших, че е удачно да разкажа тук, защото все пак тук получих съвети от който имах нужда, а й все коментар ме стимулира да направя все пак нещо и то в крайна сметка е за мен.
И така, предприех крачката да говоря с него. Поканихго да излезем, оставих го да се отпусне, пи малко повече от колкото очаквах. После тъй като в заведение не ми се говореше, а и беше доста шумно, тръгнахме да се изпращаме, тъй като аз бях с кола, трябваше да го прибера. По пътя се оказа, че не му се прибира и се самопокани у нас. Да, отидохме у нас, едва так му казах, че все още го обичам и отговорът, който получих е: " Аз знам" Естетсвнено не точно това очаквах. Пробължих да обеснявам и той ме попита какво искам да чуя, а аз исках да чуя или че и той има чувстава или няма. Отговорът му беше, че няма такива и да продължа напред. Но, както винаги има едно НО, тъй като вече беше доста късно, а й аз вече бях пила той остана да спи унас. Аз оправих 2 легла, нали сме само приятели, но преди да се вмъкна в моето той пожела да спа при него. Можете да се досетите какво стана по нататък. Но на другия ден дори не повдигнах темата той си тръгна и аз реших, че е по добре да се предърбам към думите му, а не към действията, Но, пак се появи НО, точно на 14-ти фервуари той се обади да излезем
да празнуваме "Трифон за резан". Д апразнувахме го в приятелска обстановка и после всеки от където беше дошъл. Обаче най интереното за мен бяха последните му думи: Ще се обадя да се видим пак"
Това не го казвал никога до сега, от както сме се разделили се виждамеи после сао ЧАО ЧАО и толкова.
Наистина се изморих да мисля защо го направи и за сега не мисля, е поне мисля по малко де, но разбира се до заключение не сам стигнала.
Само едно ми се върти в главата, има нещо към мен но го е страх да си го признае или го страх да не бъде наранен, НЕЗНАМ
Каквото и да стане вече ще е абсолютно неясно за мен, само знам, че се уморих да мисля.
|
Re: дали можеш да обичаш [re: inkognita8O]
