Естествено, че трябва да има диалог, но както отбелязва milalena, то трябва и да се Слуша, а не само да си кажеш каквото ти имаш и до там. А оттам нататък да си доказваме колко другия не бил прав. Отделно, че има хора, които не могат да слушат, трети пък - могат, ама не могат да Разбират, защото за тях има само една истина и то е Тяхната. Какво правим тогава? Обясняваме се и поясняваме, като недоразбран виц и накрая обявяваме - ето тук трябваше да ме разбереш (смееш, ако беше виц, действително) . Та, и говоренето е до време, исках да кажа, защото ако виждаш как отсреща "не поемат", че дори нямат желанието за това, то начинанието се обезмисля.
Диалогът не е едностранен процес, а ако е, то е просто Монолог.
В диалогът се изисква взаимност.

На истината краката са винаги разтворени!