Аз винаги давам 100% доверие на всеки, защото да запазиш нещо, което ти е дадено, а не го заслужаваш е 100 пъти по-лесно да загубиш :)

Доверие би трябвало да се дава на 100%, но ако бъде неоправдано два пъти ( което се вижда с времето и нищо друго ), то със сигурност ще има и трети път. Тогава доверието си отива. Затова даден човек успее ли да ме заблуди два пъти, то обикновено втория път е и последния.

А когато ти тестваш, насреща си може да имаш човек, който заслужава доверието ти, но усети ли тестването ти ... ще разбере, че ти не си неговият човек и не отговаряш на неговата откритост с доверие и ще те сложи в черният списък, пък ти ходи гони михаля после :)

Съществува още една причина за тестване - познавам много хора, разочаровани от предишни връзки, които, за да пристъпят към друга, започват едни "тестове" преди, че и по време на новата връзка, само за да разберат с какви хора си имат работа. И ако се "издъниш" на теста, си отхвърлен. А веднъж отхвърлен, "гони михаля", както казваш. Тук обаче не мисля, че подхода, който описа, би свършил работа.

Наистина ли смяташ, че си достатъчно добър и безгрешен, че да хвърлиш камък по другия???

Този въпрос ( е не точно така зададен, но със същия смисъл ) зададох преди време на една девойка. Въпроса беше за това трябва ли да се дава шанс на хората или не, когато са се "провинили" по някакъв начин. Според нея не трябвало. Тогава я попитах "А ако ти си се провинила, няма ли да искаш да ти се даде шанс да се поправиш?" Тя не можа да ми отговори. Много е готино да съдиш другите според някакво твое виждане, но когато започнат и теб да съдят, тогава става още по-интересно. Няма безгрешни хора, всички правим грешки, въпроса е да се научим да не ги повтаряме, и най-важното, някой да ни даде шанс да докажем, че сме се поправили.

Ако спреш за момент да търсиш чуждите грешки, може и да видиш своите...