на темата.
Поста ти ме присети за прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес, който пише : "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. "

Още : "Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!"

Пак там : "Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето."


Или : "На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. "

"Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. "

"Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш."

Цялото писмо - http://truden.com/modules.php?name=News&file=article&sid=83


Сигурно дойде като малко "лирическо отклонение".
Що се отнася до мен - казвам "Майната му на обществото" и после си плащам, защото безплатни обеди нема. ФАКт.
Пяла съм по улиците с една приятелка, защото ми се е пеело и хич не ми пукаше, че хората ме гледаха тъпо и шашнато. Радвах се на онези, които усмихнах. Танцувала съм по Ръковска, най-прекрасното и диво танго в живота ми. Хората, хората..., дето отдавна не са хора, забързани, клиширано, в ежедневностите и битовизмите, дето дават точно толкова, колкото няма да ги ощети, но пък ще ги направи в собсвените си очи и на околните "даващи".
Хората, хората... Аман!
Не искам, когато зема да умирам да си направя тъжната равносметка, че не съм живяла, заради "хората", на които, вервайте им, хич не им пука какво и как правите, ако не е за тяхна сметка. Туй то.

На истината краката са винаги разтворени!