Какво беше?!
Дръж приятелите си близо, враговете - още по-близо.
Какво още?!
Отмъщението се сервирало студено.
Още, още...

ВРАГ

Аз имам цел - да те унищожа!
За подлостта ти. И за всяка рана.
След страшни дни и нощи възмъжа
омразата във мен. Но днес е рано.

Сега жадувам ти да си щастлив,
да затлъстяваш бавно от успехи.
И да забиваш корена си жив
все по-дълбоко във живота крехък.

Желая дом да имаш. И любов
на хора и от въздуха по-скъпи.
Щом нещо ти се случи, съм готов
от собствената кръв да ти отсъпя.

И радвам се сега, че всеки час
затрупваш битието с едри сметки.
...Така ще те отглеждам дълго аз
в омразата си като звяр във клетка.

А ти живей в спокойния уют
и си мисли, че всичко отминава,
забравил, че за мене си барут,
към който аз - искрата - приближавам.

Как ще те пръсне моят гняв свиреп,
как от върховен ужас ще застинеш!...
Но жалко е, че със самия теб
и в мен навярно нещо ще загине.

Ние, бедните читатели, не сме тук да те съдим, въпреки че пък умираме да даваме съвети и да се възмущаваме. Природа, какво да го правиш?! :)
Замисли се - защо, аджеба, си пуснала тази тема. Отговорите си ги имаш само ти, моралните задръжки и ценности - също.