|
|
| Тема |
история |
|
| Автор |
kate_78 (непознат
) |
|
| Публикувано | 08.02.08 15:57 |
|
|
|
Знам,че няма да срещна разбиране но искам и аз да се изповядам. Ще започна по-отдалече. Най-добрата ми приятелка е такава още от ученическите ни години, заедно завършихме, всичко правехме заедно до ден днешен може да се каже. Но имаше една съществена разлика между нас двете. Техните бяха доста по-заможни от нащте. Тя винаги беше по-добре облечена, винаги разполагаше с повече пари. Човек след известно време свиква и спира да завижда. Разбира се беше ми гадно, когато трябваше да си купувам евтини дрешки, да бачкам в гадни кафенета по 12 часа за жълти стотинки. Винаги ме е изпреварвала във всичко, тя беше ухажваната- аз просто нейната придружителка.Но трябва да уточня, че в никакъв случай не съм по грозна, или по-тъпа от нея...Просто разликата е в гадните пари! Разбира се изпревари ме и в брака. Бяхме прекъснали отношенията си за около една година и когато веднъж случайно се видяхме ми сервира че се омъжва.. Беше много щастлива, аз приех новината със смесени чувства. Не познавах съпруга й(бъдещия). Ключът в цялата история е че ме покани за кума. В едно кафе за пръв път видях мъжът за когото моята приятелка щеше да се жени. Останах като гръмната....какво да кажа освен едно-страхотен мъж! Такъв за какъвто винаги съм мечтала-млад, интелигентен, галантен,очевидно заможен. Още на първата ни среща когато уговаряхме подробностите за сватбата той ми хвърляше погледи изпълнени с интерес. Още тогава реших, че ще бъде мой. Сватбата им беше много хубава, за кум доведоха някакъв селяндур, който излизаше с номера че щом сме кумове трябва двамата да се опознаем, но разбира се не го огря.Да не навлизам в подробности, само ще кажа че два месеца след сватбата преспах с мъжа на мойта приятелка за пръв път. От тогава го правим редовно.Тя нищо не подозира виждаме се често тримата- аз тя и мъжа й, ходим по заведения, но вече ми писва от този театър. Знам че на всяка цена ще ги разведа и ще се оженя за мъжа й. Просто е въпрос на време. Повдигала съм не веднъж въпроса пред него, но той не предприема нищо за сега. Обаче аз мога да чакам. Най-после съдбата и на мен ми изпрати шанс и ще се боря за него.Наречете ме кучка курва или каквато искате но аз знам че за себе си съм права. Всеки, включително и аз има право на малко щастие.
| |
| |
|
|
|