Когато си гладен надали ще ти пука кой е сготвил яденето, по скоро ще ти пука дали си се наял с нещо вкусно :)
Има и друг вариант - ако си гладна, можеш да си сготвиш и сама, и пак ще се наядеш с нещо вкусно. Не си ли съгласна?
Ами ако човека има ниско самочувствие и не вижда това, което ти виждаш в него и те напуска само защото не вярва, че е точно това, което вижда, когато погледне в очите ти и види отражението си????
Има и такива хора, виждал съм. Тук е твоя отговорност това да не се случи, да му показваш непрекъснато, че той е специален за теб ( но не и прекалено, защото от прекаленото вдигане на самочувствието резултатите може да са плачевни ). Ако те напусне поради тази причина, значи нещо не е било както трябва.
Ами ако този човек решава, че е прекалено егоистичен и не може да ти даде това от което вижда, че имаш нужда и заслужаваш, защото си страхотен човек?
Мислиш ли, че егоист би решил току-така, че не може да ти даде това, което заслужаваш? Точно човек, на който "даването" му е много чуждо? Егоизма е като наркоманията - никой наркоман няма доброволно да си признае, че е такъв. Той може и да може да ти даде това, което заслужаваш, но това значи тотална промяна в поведението му и въобще в начина му на живот като цяло. Само че ако му е набито като модел на поведение още от ранни години, не очаквай чудеса.
Ами ако човека насреща вижда твоето ниво и темпа ти на развитие и не смята че може да ти е равен и да издържи на темпото ти?
Тук съм съгласен - от скромния ми опит разбрах, че ако двамата не са на едно или поне близко интелектуално ниво, връзките не се задържат много. Съвсем друга тема е кой на какво ниво си мисли, че е. Защото точно тук стават големите разминавания.
Това са само малка част от многото "частни случаи" и в никакъв случай не бих казал, че бъркам по отношение на доброто желание. Желание винаги трябва да има и съответно взаимно да "стимулирате" желанията си един на друг. Това, за което писах, е идеалната схема, но дали тя ще проработи, зависи от конкретния случай ( един от многото ) и най-вече от вас двамата.
за това не насилвам някой, който да уча как да поддържа огъня, а просто търся друг който вече се е научил на това :)))
Ето за това говорех - едно време и аз си мислех така - "Аз да не съм частно училище?". Бих напуснал човека не защото не се справя толкова добре, колкото на мен ми се е искало, а защото няма желание да се справя въобще. Затова в една връзка трябва да има търпение ( в колкото се може по-големи граници, пак в зависимост от човека ), и толерантност. Има една много хубава приказка "За танго трябват двама". Идеята е двамата ЕДНОВРЕМЕННО да поддържате огъня. Разбираш ли защо твоята идеята ти ми се вижда грешна?
Ако спреш за момент да търсиш чуждите грешки, може и да видиш своите...Редактирано от Poзeнбepr на 18.01.08 08:14.
|