Говорех по принцип за доверието кЪм хората-не специално за интимните врЪзки, макар че и там излЪганото доверие води до катастрофални последици в зависимост от вложените чувства. Там нещата седят малко по-различно. Иначе не ми пречи да вярвам в живота и да имам едно на ум. Нали знаеш-"очаквай и по-лошото, ако се появи по-доброто още по-добре".
Не може никой да ме убеди в сляпото доверие кЪм човек, който не познавам достатЪчно. Никой. Макар че обикновено ми е достатЪчно доста кратко време, за да преценя човека-точно по тази причина сЪм се доверявала на хора, за които здравият разум отхвЪрля подобно поведение.
Виж сега-явно имаме различни реалности с идеалистите в темата, аз не се опитвам да Ви убеждавам в моята гледна точка-не се опитвайте и Вие да ме убеждавате в своята-Вашата може да Ви е полезна, но на мен определено- не.
Приказките и идеалите са красиво нещо, но това не означава, че трябва да бЪдат превЪрнати в житейска философия, моята такава е реалността-все пак в нея живеем-не в идеалният свят на религиозните ценности. Какво ни се иска да бЪде и какво е в действителност са две много различни неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите