а според вас сляпо доверие е синоним на наивност, така ли?
-за мен определено-да. ПЪрво опознавам човека и после решавам до каква степен може да се доверявам-просто гледам реално на нещата, а и доста сЪм се парила, когато разсЪждавах така идеалистично като теб.
Кажи ми защо трябва да предизвикваш кофти ситуации, когато може да ги избегнеш, т.е. защо да даваш на всеки вЪзможност да те нарани и разочарова с некоректно поведение, вместо вЪзможност да заслужи доверието ти?
За мен няма такЪв филм-пЪрво да се доверявам-все пак общуваме с хора, не сЪс светци и да вярваш, че всеки от тях е искрен и добронамерен си чиста проба наивизЪм. Не че не ми се иска да е обратното, просто това е реалността, а тя е далеч от идеалите. Играй го хрисима и благочестива овчица, подавай си и другата буза и ще те шамаросват до безсЪзнание, за сЪжаление/ е има изключения, но не говорим за тях в момента/.
Казвала сЪм го и друг пЪт, може да звучи много кофти, егоистично, песимистично и прочие, но аз сЪм на принципа -виновен до доказване на противното, не обратното-ако се докаже с времето и ситуациите, че е нот гилти по обвинение в долни човешки стремления-още по-добре-ще го тача от все сЪрце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите