Ами явно просто сме на различни позиции с теб и Розовотакова. Ако правилно съм ви разбрала, вие подхождате с недоверие и ако човекът отсреща е показал, че има защо, му се доверявате. Моят подход е малко по-различен - доверието се дава по презумпция и после се проверява с времето и ситуациите. Т. е. за мен сляпо доверие е пълно, крайно, абсолютно доверие (което не значи, че си сляп за случващото се), а според вас сляпо доверие е синоним на наивност, така ли?