Мъка, в смисъл че минахме заедно през страшно трудни моменти. Накрая обаче се оказа /според него/, че всеки сам се бил справил с тези неща! И сега, когато всичко е о.к той вече няма особена нужда от мене.
Ето от това ми е най-болно и обидно.
Ако си тръгна сега, на него особено много няма ду му пука. На всичкото отгоре наближава и кризата на средната възраст/ все още е на 38/ - знаеш за какво говоря.

Това с намирането нещо за чукане е много добра идея. Въпросът е къде да го намеря - в офиса е изключено, а иначе ежедневието ми е в къщи-работа-в къщи.
Вечер не мога да излизам, щото той се прибира късно от работа, а заниманията с детото са предимно мой ангажимент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите