Задружни ама ми продупчиха покрива на гаража. Ми ей така - правят си тунелчета в дъските. А много трудно се унищожават - трябва да ги дебнеш къде отиват и като им намериш мравуняка - там да сложиш отровата с надеждата да си хапне майката, царицата - иначе няма спасение. Ох извинявай - не искам да те обидя - ама нищо романтично не виждам в тях. Права си за това, че са задружни и за това, че ние хората търпим много критика в това отношение. Ама ние не отиваме да им ядем покрива на мравуняка нали? А те ядат нашите. То ако е само гаража добре, ама ако стигнат до къщата - не ми се мисли кво ще стане. Та като гледам - не взимаме пример за задружност от тях - ми тогава каква ни е ползата от мравките - само тази, че създават работа за фирмите, които произвеждат отрова - като Raid например. А откъде знаеш, че не се обичат и не се ревнуват? Само защото не са ти казали ли? Те имат други начини за общуване, различни от нашите. Но пък ако наистина не се обичат - е не ща да съм мравка тогава. Предпочитам света на незадружните хора, които се обичат и ревнуват. Пък за топлината у дома - и нафтовата инсталация в мазето върши работа, нищо че не е романтична и трогателна като мравките. Ти като питаш кой е казал, че човек звучи гордо - знаеш ли кой? Е ако не знаеш да ти кажа - Максим Горки. И е прав. Гордо звучи. Нищо, че сме грешни, незадружни, безчувствени, не носим топлината у дома и т. н. Такива сме, но само временно. По принцип сме създадени да живеем в Божието царство. И пак там ще бъдем един ден, когато Исус Христос дойде да си ни прибере. Е това е съвършена любов - Той даде живота си за нас без да очаква нищо в замяна. За нас го направи, не за мравките. Е значи не сме за изхвърляне все пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите