|
|
| Тема |
 Слабост |
|
| Автор |
cheque (bloodless) |
|
| Публикувано | 26.09.07 11:42 |
|
|
|
Провокиран от това мнение "Момчета,айде не се правете на джелезни
едни плачат от любов, други се размекват пред чифт крака и стегнат задник..всеки си има слабости"-ми се преиска да споделя-Преди повече от десетина години се запалих по отглеждането на гълабиКупих си ги от едно пазарджишко село"Добровница"и бяха единствения запазен джинс от повече от сто години.За да ги изплатя си давах почти цялата заплата!Гълъбите бяха чисто бели,дълги с широки гърди /истински красавци/и от порода за надхвъркване/демек издържливост на часове във въздуха/Отглеждах ги на терасата на апартамента.Започнах да участвам в състезания и винаги печелих,като побеждавах другите участници с часове/средно аритметично/Когото печелих се качвах на блока,надувах от вкъщи уредбата с моя химн- И танцувах пред погледите на страдащи и загубилите си парите будали,навили се да се състезават с менНе мога да ви опиша колко обичах гълабите си!Сутрин си пиех кафенцето при тях ,като ми се храниха от ръцете и вечер просто не си лягах без да съм престоял поне 2-а часа в съзерцаване на тез прекрасни създания!Освен всичко останало,бяха и невероятно умни същества!Никога не се губиха.Веднъж се обзаложих с един човек че ще ги пусна зимата в невероятен снеговалеж от 5-ет км. и на сутринта всичките 10-ет ,които пусна ще са в гълабарника.Естествено му прибрах 1000-то лв.
Никога през живота си не съм се чувствал толкова щастлив ,както през онези времена с тези мои любими същества!
Естествено всичко прекрасно си има и край Поради,това,че живеех в блок,ми беше невъзможно да им прережа перата за да не се вдигат и соколите започнаха да ги хващат Върхът беше когато един ми хвана една дишийка,която много обичах точно на 10-ина метра преди да кацне точно пред очите ми,след като беше хвърчала 8-ем ч. и 40-ет м.-разплаках се!Същата вечер ги продадох-не мога да опиша болката,която изпитвахСънувах ги почти всяка вечер 2-е г.На мястото на гълабарника поставих сандъчета с рози.Година и нещо след като ги продадох ,веднъж един гълъб ми се върна,беше кацнал на едно съндъче на мястото на гълабарника и просто си стоеше.Взех го в ръцете си и плаках като малко дете!Вечерта го върнах на пича на който ги продадох.Никога не отидох да ги видя при новият им собственик.
Това е историята на най щастливите ми години от живота!
Вие имали ли сте някакво хоби ,което да обичате толкова силно и да ви прави истински щастливи?????
Говори ми........Умирам за глупости
| |
| |
| 
|
|
