Има една простичка истина - не прави на другия това, което не искаш да правят на теб.
да има, но какво отношение тя има към моя случай? аз какво лошо правя? спрямо него или въобще? никого не ощетявам, напротив - дарявам любов и правя определени хора щаслтиви. и те мен. и това с нищо не ощетява него или връзката ни. и с нищо не я накърнява, за да ми говориш за морал.


Тъпо та тъпо, ако не разбираш значи наистина е излишно да се говори с теб.

и не възприемам любовта като теб - "дават ти, отвръщаш със същото". любовта не е сделка, не е бартер. няма условности - ако аз така и ти така. любовта е нещо безрезервно. и безмъзмездно. обичаш безрезервно, даваш безрезервно (както правя аз спрямо него), не поставяш условия и не я вкарваш в рамки. любовта е истинска само в условията на свобода...

Това не е тъпо, дори е красиво, но ужасно повърхностно.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)