|
ясно съм употребила думата "срещи", а тя има само едно значение, та въпроса дали случая е реален не стои. също толкова ясно съм казла, че донякъде се асоцирам с нейния случай (на авторката), и ако той е започнал виртуално и пропдължил реално, логично и моя е такъв. а по повод "какво съм дирила" при него, къде твърдя, че съм дирила? по тая логика мога да те питам- ти какво дирш тук? нали си имаш жена, която обичаш, и дори искаш да създадеш семейство с нея, тоест тя е всичко, което искаш? като е така какво дириш тука? да позная - общуване, забавление? ами точно това съм търсила и аз там, където съм била. не съм търсила мъж, не съм компенсирала липси и не искала нищо, то само дойде при мен. само ме намери. и ме обсеби. сега си представи, че изведнъж отнякъде изкочи жена, която е умна, добра, прекрасна, и е носител (поне доколкото може да прецениш виртуално) на всичко, което харесваш и цениш. представи си, че тая жена лудне по теб, и реши, че ти си най-прекрасния, който е срещала, че ти си всичко, което някога е искала. Такъв бе моят случай. да отбележа, че той далече не бе единственият луднал тогава по мен, но единственият, който ме впечтали толкова, че да стигне до сърцето ми. не съм го искала, дори "протестирах". но той бе много упорит, мил, забавен, прекарсен и ме заливаше с тонове нежност - всеки ден, дълги месеци.... от бетон да бях направена, щях да се размекна. а аз съм човек, и понякога слаб. и ако съм поддала не е защото нещо не ми е достигало с моя партньор. това, че имаш пълноценна връзка, която изпълва сърцето ти, не значи, че не можеш да забелязваш другите прекрасни неща и хора в света, не значи, че не можеш да се разчувстваш и да обикваш, когато откриеш нещо добро и чисто. не значи, че не могат да те радват и други хора, когато са прекрасни, не значи, че не можеш да даряваш любов. защото тя е продукт на сърцето. и само в голямо и хуманно сърце може да се заражда любов, тя не е някаква лимитирана стока, която веднъж отдал цялата на някого, да не остане нищо от нея и да не си способен да я изпиташ към друго човешко същество. не съм го чувствала като изневяра, обичта ми бе чиста и искрена. друг е въпросът, че той се оказа крайно недостоен за нея, и далеч не такъв, но аз не съжлаявам. защото, когато човек дава любов, живота му връща двойно и всичко има възмездие за всичко, и всеки получва каквото е посял, и каквото заслужава - рано или късно. като ви "слушам", вие си нямате идея какво е любов, какво е морал, робувате на някакви рамки и фалшиви догми, зад които криете страха и несигурността си, липсата си на толерантсност, а често и на хуманност. "ние сме морални и понеже сме морални, затова ще съдим, обиждаме, заклеймяваме всички, които не следват нашите рамки". едно време такива "морални" като вас са убивлаи хора - с камъни и прътие, разпъвали са ги и са ги изгаряли. като в женския клуб - идва някоя, споделя своя грешка или проявена слабост, и вместо да се опитат да я разберат и човешки да й посочат къде греши (според тях), те й се нахвърлят да я кълват. защото е неморална, а те са морални и затова са така възмутени от нейната неморалност. смех.
за да подразня снобите и псевдоморалистите, ще отбележа че и в момента обичам няколко мъже по различен начин разбира се, но пак ги обичам - защото са прекрасни и радват душата ми. и не искам нищо от тях, просто се радвам, че ги има. с което отговарям и на други две теми - че любовта може да съществува и без секс, и че е възможно да обичаш повече от един. айде сега, можете да хвълряте камънье и дърве, ще си направя колибка от тях
|
Re: Да подведеш някого и после да загубиш интерес [re: Myth]
