Знам, но не съм привърженичка на това аз да го обичам, от което автоматично следва, че не бих му изневерила първо, защото няма как да обичам един, а да поискам друг и второ защото това е предателство, удар под кръста, дори унижение.... а в същото време той да ми изневерява ако ще и 2, 3 пъти за 10 години. И 1 път е много! Няма разлика между мъж и жена - да ти изневерят значи да те унижат, поставят те в позиция, в която искат да те подчинят по някакъв начин. Повечето хора простиш ли им, ще решат, че си им в кърпа възран и отношенията няма да са вече равноправни и свободни, а подчинени.
Иначе - да, знам, не винаги е така, но много ме дразнят мъжете, които дават право на себе си, а на половинката си не.

Май... искам една "истинска- болезнено отговорна любов" и след това "хора, с които можете да сте свободни, да се забавлявате, даже да се впрягате от някоя изневяра". Това със незамъгленото съзнание звучи примамливо, но не го искам... за какво ми е някой, който не може да ме побърка от любов дотолкова, че да откача напълно. Това май е по-екстремно от всякакъв екстремен спорт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите