|
Да, аз точно затова се опитвам предварително, на свежа глава да си реша в каква ситуация как реагирам, та като съм "влюбена, та загубена" да си припомня:"А, да, това беше непростимо. Няма да прощавам значи".... Обаче не съм сигурна така пък дали не е много ненормално, пък и то човек си мени мнението, някои неща губят давност, ако щеш.. Но има и друго - когато има любов, истинска любов боли много повече, от едни приятни свободни отношения с човек, с който сте си дружки. Не се ли прощава най-трудно на човек, към който сме прикачили големи очаквания, истински чувства?
Много е странно всичко с любовта - ето например от една страна са фактите и реалността, а от друга тази отговорност към някого и към собствените ти чувства. Мислиш и изведнъж се сещаш, че не става въпрос за кой да е, а за Него. И когато се окаже, че той не се чувства толкова длъжен към теб, както ти към него (примерно ако ти изневери), най-логично е да си помислиш, че не те заслужава.......но по-вероятна е една друга мисъл:"Аз не го заслужавам" и носни кърпички, разпилени навсякъде, и ритане с краченце, да. Но това разклатено Его не значи нищо само по себе си, питам, за да не те разбере някой глупак погрешно, че то след като "любимата" го обичала, всичко щяла, че и трябвало да прости....много нахални същества са се навъдили напоследък защото. А всъщност много зависи от момента, отношенията ви, от всичко. Има хора, с които можете да сте свободни, да се забавлявате, даже да се впрягате от някоя изневяра или лъжа. Има и хора, с които такова нещо разваля и убива всичко - уважението, любовта, връзката...
I know I'm selfish, I'm unkind
|
Re: Защо човек изневерява ? [re: TeaZer™]
