Нищо не можеш да запалиш, това, което те кара да се замисляш е това, което е реалността. И щом се замисляш, значи е проблем. И подобни проблеми не подлежат на разрешаване в 99% от случаите, казвам го както от наблюдения, така и от личен опит. Съвсем друг е въпросът, че щом си с нея нещо те е привлякло, имал си нужда от точно конкретни "нейни" неща и това, което ви "разминава" в момента е това, което си осъзнал доста по-късно. Лошото е, че тези разминавания са като разминаване в насрещното през нощта - дългите те заслепяват, стискаш волана и си мислиш "Баси, сега ще се преобърна в канавката". И съвсем забравяш защо си тръгнал по този път и какви удоволствия си очаквал на края му, за да хукнеш така... Но ако на първата детелина обърнеш колата и се прибереш, ще се гризеш мноооого дълго време след това, защото ще ти залипсва точно това за което си бил тръгнал.
Колкото до искрата и до щурмовете към сърцето... абе по-добре да не се обаждам. Защото разумът ми прекрасно знае колко прав е бил Есенин, но това не ми пречи да продължавам да се блъскам в моята си стена:

"...........
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича.
Който е угаснал - не гори."

Не ти давам съвет какво да направиш, нямаш нужда от него. Просто ти се иска да вярваш, че може да е различно. Скапаната надежда умира последна, а чат пат и никога не умира... Но не прекалявай с продължителността на вложеното само в надежди време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите