|
Толкова истории съм прочел тук... Толкова съвети съм дал - кои правилни, кои грешни... И винаги е било лесно, винаги съм се чудил, защо хората изпадат в подобни ситуации... Ето, че вече знам, че не е толкова лесно!
Знам какво да направя... Знам кое е НАЙ-правилното, но нещо дълбоко в мен ме дърпа назад към познатото... И грешното!
Защо света не е една приказка или още по-добре - песен! Една песен в която да се пее за любовта - споделена или не. Вместо това живота е едно място обитавано от навици и страхове - душата ми е такова място! Един голям страх от неизвестното... Не, че ще се проваля а по-скоро, че няма да успея! Но да успея в какво? И да не се проваля в какво? Да плюя на кой или какво? И защо?
Седя на терасата... В ляво е шума на големият град - претъпкан със съдби, любов... и омраза. В дясно се шири планината, изпълнена със съдби, омраза... и любов. А зад мен - зад мен е Тя! Толкова различна от мен, колкото и аз от нея. Беше хубаво, но противоположностите не се привличат, поне по това любовта се различава от науката.
Седя и гледам към града, към гората и назад... Надеждата ще умре последна, всъщност тя май умря преди време. Сега остана страха... Не е малко и това да си призная, малцина го осъзнават а още по-малко го преборват докато не е станало прекалено късно... И все пак свърши. Кога, къде и защо - може да се поспори, но е факт... Може би ще се впусна в една последна битка, в отчаян щурм към сърцето й, но сме толкова различни - тя от мен и аз от нея!
Your poison letter, your telegram
Just go to show you don’t give a damn
|
За живота на другите...
