Човек никога не знае, дали точно нарушаването на общоприетите принципи, няма да го изведат до върха на щастието и до това което е търсил от живота. Какво значение имат тогава принципите? Ама приятелите кво щели да кажат, ама родителите как щели да реагират. Бля-бля-бля. Принципите въобще не си заслужвата, защото това което ти си мислиш, че са принципи, за 100 други човека, може въобще да не са принципи. Въобще прави това което те кара да се чувстваш добре, няма по-важно от това. Принципите са окови, които човек сам си слага, защото го е страх в повечето случаи да поеме живота си в свои ръце. Повечето хора се крият, зад т.н. реалност, когато т.н. реалност всъщност е страх и криене от живота.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!