Зависи за какви принципи говорим, тези които са ни наложено отвън или... макар, като се замисля то всички по някакъв начин се сформират от заобикалящата ни среда, натрупаният опит, преживяното, начина ни на живот и т.н. Та всичките тия глупости означават едно, да не живеем според принципите на другите. А общо взето като цяло човек, си променя и принципите с годините, е някои остават за цял живот. Съвеста, която ни гризе, когато престъпим принципите си, не са предразсъдъци. Хм, де да знам, аз твърдо установени и ясно написани принципи нямам и слава богу, или може би принципите ми са толкова дълбоко залегнали в мен, че са се размили и станали част от мен от това какъв човек съм. Например, никога не бих изневерил, това заради принцип ли го не бих го направил или заради това какъв човек съм и как приемам нещата. Не мога да излъжа човека до себе си, просто ми е противна тази мисъл (не че някога не може да ми се случи и на мен) това принцип ли е или... И все в този дух са ми въпросите, на които аз не мога да отговоря, ти ако ми отговориш е възможно горенаписаното от мен да се промени малко, но общо взето това.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)