а дали да рискуваш, ако правилно сЪм разбрала.


Да, защото не знам дали ще намеря в нея това, което търся.

Ако решиш да не рискуваш естествено ще ти е много удобно да си измислиш и внушиш някакво извинение като обсебването прочие психоаналитични шитове-просто така ще преглЪтнеш по-лесно горчилката

Идея си нямаш какво ще загубя ако се изместя от Пловдив в София. В Пловдив съм в абсолютната си сила, като отлична работа, частен бизнес, политическа кариера, собствено жилище, огромен брой познати. Отида ли в София, трябва да зачеркна отличната работа, политическата кариера, приятелите и да се оставя на съдбата, при това в град, който ме дразни с неуредеността си.

ако обаче все пак решиш да рискуваш и да си обЪрнеш живота на180 гр. защо би го направил, като тя с нищо не ти е показала, че тя сЪщо ще направи някакЪв компромис от своя страна.


Ами затова и няма да го направя. Защото тя само гледа сеир, страх я да поеме отговорност и да каже-"Ела в София и ще сме заедно". Много дзобре я знам, че ако се замъна в София, тя постепенно ще допълзи до мен. Но не иска да поема отговорността, тя да е причината, заради която аз да отида в София.

"насила се отвЪрна от чувствата си" или поне защо ти мислиш така?


Ами така си мисля. На нея обяснението и е, че съм бил прекалено силен, било много хубаво в една връзка единия да е силен, но тя искала в живота сама да се пробва да се реализира, можело да не успее, но искала поне да пробва. А с мен ако правела нещо, можело да бъде само нещо сериозно.

това тя ли ти го каза или ти така предполагаш

Това са възможните вероятности, не мога да знам как стоят в процентно съотношение. Но това са компонентите.

щото явно не приемаш идеята, че тя може и да се кефи с него-"вЪзможни чувства

Ма сигурно се кефи, има си хас. Ама аз като и казвам "Няма да те оставя на тоя" и тя нито го защитава, нито казва, ама аз много държа на него, ама недей и т.н. Питам я, да спра ли да се занимавам с теб, след като си имаш приятел-тя ми вика НЕ. И даже я е срам да ми говори за него. Аз знам що я е срам, щото го знам какъв е, но тя не знае че знам много за него и пак не казва.

защо просто не говориш с нея, вместо с хората?


Говоря си.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!