Оооо Тринити, не си мисли,че само на теб се случва.
Явно това си е някакъв манталитет на мъжете.
Преди години уж беше голяма любов и ми каза,че късаме.
Ами добре късаме, аз с разбито сърце няколко месеца трагедия. Още ме е яд,че толкова тежко го изживях. По едно време господина пак започна да ме кани. Аз се дърпах, дърпах и хоп след няколко дърпания хайде пак в обятията му. Но аз влюбена в него - ще умирам от любов!! След няколко излизания усешам,че пак се дърпа, след един месец ми прати един стих,че не ме обича вече. Аз изчезнах изобщо от неговото пространство, прекратих всякакви контакти с него. Той също изчезна за половин година.Беша ми тежко, с усилия преживях всичко, то не беше болка, яд, мъка, самота и пак любов. След половин година той пак се свързва с мен. Аз изненадана. Съответно не му обръщам никакво внимание и той с цялата си наглост да започва да се сърди и ядосва защо съм толкова студена, дръпната!!!!???? И съответно пак започна да ме кани.Дърпах се някой друг месец и хоп пак склоних.Ами нали го обичах!!
Разбирам,че той не е стока и се държи гадно, но пък и аз трябваше да съумея да се защитя, не успях! И аз си имам вина, но нали си мислех,че той е голямата ми любов! Бях безсилна и ме е яд за тази моя слабост!
Тринити не му обръщай внимание, никакво. Прати го пак там където преди това сам се е пратил!!