Да, случвало ми се е. Даже въпросът "Защо?" го зададох и на причинителя на моя дискомфорт. Така и не получих смислен отговор. Поне така си мислех тогава. А то всъщност истината е щяла да ми избоде очите - не ми звучеше смислен отговорът, защото не ми се искаше да е смислен. Та си прекарах годинка-две да си го задавам... И после осъзнах истината - човек е излекуван в момента, в който престане да си задава тъпия въпрос "Защо, аджеба, ме натириха като мръсно коте?". И тогава осъзнаваш, че това е минало-заминало, че дори и не ти пука вече особено, а просто се сещаш за този период от живота като за неособено лицеприятен момент.
Твърде ти е рано още, за да си говорим за рецепти за излекуване. Всъщност всеки трябва да изживее болката, ако се намира в такова положение. И лекът не са други мъже или нещо подобно, а просто намиране на душевния пристан, когато преставаш да човъркаш и да въртиш и сучеш, та барем в даден момент намериш къде си сгрешил. То невинаги е задължително и да си сгрешил, а просто отстрещната страна да не те е обичала или да не те е обичала достатъчно. Това беше истината, дет на мен ми вадеше очите, но ми отне близо две години, за да я проумея.
А ти не се отчайвай - хората се събират и разделят, животът е динамичен, въпросът е как ние се адаптираме към него. Приеми този етап като житейския урок, който е трябвало да научиш и да не повтаряш повече, а именно: да не правиш "всякакви жертви и компромиси, и дори отсрещният човек да се е държал зле и унизително за теб, пак си се примирявала, слушала, мъчила си се да разбереш неговата гледна точка, твърде далеч от твоята. И да обясняваш...да обясняваш...реалностите?". Това, което научих вследствие на точно такава едностранчива връзка беше: ако ти не се обичаш достатъчно, та да се държиш на положение, не очаквай и отстрещната страна да те обича подобаващо. Гледай преди всичко как ТИ се чувстваш във връзката, какво ТИ получаваш от нея и дали ТЕБ правят щастлива, пък останалото ще се нареди...

La donna e mobile