Май ще дам втори шанс на един човек, когото успях с годините да изключа почти напълно от живота си за сметка на това съвсем изцяло от сърцето и мислите си. Дотолкова, че май стигнах до една крачка от омраза, не беше точно безразличие. Дотолкова, че съвсем се изключих, но май така не е правилно, може би все пак нещата могат да се променят? Може аз да съм тази, която е провокирала всичко, може би получаваме това, което очакваме, може би трябва да се променя след като така никой нищо не печели, може би това няма да е унижение, а каквото и да стане, ще знам, че всичко съм опитала. -
Май ще дадеш шанс и на себе си- най- малкото да се убедиш, вместо да се колебаеш, защото дори и омразата е форма на любов - няма унижение в любовта, а фактът че се замисляш толкова говори, че такава има или най-малкото ако не той, то поне нещо в отношението му към теб ти е липсвало, което е достатъчна причина да дадеш 2-ри шанс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите