|
|
| Тема |
 Четейки на Грегъри глупостите...... |
|
| Автор |
Пoлюлeй Пoлюлeeв () |
|
| Публикувано | 19.06.07 02:20 |
|
|
|
много често взе да ме спохожда един въпрос. Имам усещането, че цивилизацията някак поквари човека. Заобикалящата среда е твърде лесна за живот, свикнали сме с всички удобства, полагаме минимални усилия за да живеем, но претенциите ни растат. Имаме всичко, но притежанието на предмети ни кара единствено да искаме още. Едно време хората са нямали елементарни неща - топла вода, пералня. За всяко нещо са полагали определен вид труд. Сега, времето ни е освободено от теглото на ежедневието и се заключава в това, да натиснеш определен брой бутони.Защо удобствата на цивилизацията, освобождавайки ни от тези досадни задължения, защо не акумулират възвишени стремления, изразени във някакъв вид класическо и осезаемо изкуство, например? Човешкото племе е станало цинично, меркантилно и материалистично. Ние сме се превърнали в потребители. Около нас, сред нас виреят само ревльовци, загрижени за жалкия си незначителен социалинес статус. И пръдли, чиято единствена цел е да се устроят максимално и добре и в срок. И децата до една възраст са идеалисти, но бързо губят това от себе си. Ценностите, които всички почитат, традиционни, ако щете християнски ценности биват прокламирани навсякъде. Но всъщност, никой не се замисля над значението им - повтарят като папагали, но се стремят към диаметрално противополжни качества, които в крайна сметка ги ръководят в живота им. Защо се получава така? Презадоволени ли сме?
| |
| |
| 
|
|
