Но аз непрекъснато се опитвам да говоря с него, разбира се гледам да е в по-подходящ момент. Но той от умора няма сили и мозък да говори. Ако не е на работа е на режим РЕЛАКС и не иска и да чуе за разговор или за нещо такова. До сега каквито и проблеми да е имало (а то не може без проблеми) все аз съм предприемала крачката към разговор с цел разрешаване на проблема. Имам усещането,че ако аз не направя нищо той ще си живее така със съществуващия проблем без да му прави впечатление. Цялото му внимание е насочено към работата!!! Разбирам го,че иска да се стабилизира и да има сигурна работа (все пак е на 33) разбирам,че се измаря. И аз щях да се измарям на негово място. Ама може ли целия му живот да мине така, ако не се усети... Знам,че не е лесно да се създаде семейство,то се гради цял живот! Аз съм човек, който за да се откаже от нещо трябва да е опитал АБСОЛЮТНО ВСИЧКО преди това! Много съм упорита! И да се разделя с него ще е последното нещо,което ще предприема! Просто не ми е лесно и търся всякакви варианти за продължаване, аз наистина искам да съм с него! Страхувам се само,че всяко търпение се изчерпва в един момент. Струва ми се,че поне опитите за решаване не проблемите и за продължаване напред трябва да са двустранни. А не го усещам при нас. Не знам как ще продължи всичко. Правя опити до последно!