Да,много си права за различните истини, само че при нас всичко си беше наред 3 години (докато не замина) и за това исках да се оженим, и двамата искахме! Вече всичко беше решено,резервирано за сватбата - гости поканени и т.н. оставаше по-малко от месец,когато той реши да се яви на интервюто за работа.Всичко стана много смесено. Имаше, разбирасе, дискусии между нас дали изобщо да има сватба, или не. Но в крайна сметка решихме да не създаваме катаклизми и в двата рода и че ще можем да се справим някак си. Решихме,че просто така е трябвало да стане и да си преминем през това изпитание! Но... явно работата променя хората. Той в момента не е човека, който обичах някога. Но не мога така с лека ръка да загърбя 5 години от живота си, а и да притеснявам близките си и роднините. Ще чакам до последно,пък каквото ще да става!
Не приемам думите ти за нападки, напротив, много са истински и ти благодаря за тях!