Виж, нещата не са толкова прости, колкото ти изглеждат. Ние бяхме решили да се женим, когато изникна тази работа в чужбина. А и той ме успокояваше,или май себеси успокояваше,че отива за да може да осигури по-добро бъдеще на семейството си - по-добър живот,евентуално в чужбина. Много розови и идеални мисли му се въртяха тогава за тази нова работа. А аз исках да си е до мен, да се нарадваме на следсватбените емоции, ама... той предпочете работата и кариерата в името на доброто бъдеще. Не го упреквам,че не е успял,не е знаел как ще се развият нещата. Мъчно ми е за това,че избра работата пред семейството! След това се увлече в новата си работа,която започна тук и до сега така... Не знам до къде ще стигнем. Аз имам нужда от любов и внимание,да не говорим,че той изобщо не е в час с това, което се случва около мен в професионален план. Просто няма сили да ми обърне никакво внимание и,да,наистина умората от работата е в основата на всичко!
МЪЖЕ, НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ НА РАБОТАТА ДА ВИ ПОГЪЛНЕ! Всяко търпение се изчерпва рано или късно!!!