Много неща са ти написали и общо взето всички са верни. Само дето надали от това ще ти стане по-леко. Но въпреки това, ще се оправиш. Искаш или не, с или без твоя или чужда помощ. Просто така сме устроени. Вървиш, ставаш, падаш, нараняваш се, лекуваш продължаваш.... Душевната рана е като физическата - може да мине по-бързо, може и по-бавно, зависи как се грижиш за нея. Лошото е че не минава веднага. Хубавото е че все някога минава.
Не оставай сама, срещай се с хора, приятели. И се научи да гониш мислите, които ти причиняват болка. Като ти влезе лоша мисъл, просто я остави да се поразходи - като крадец в празна къща. Ще поогледа и ще си излезе.
Минал съм и в момента минавам през този път. Вярвай ми, поправимо е. Научи се да обичаш себе си. Успех!