|
Имала си радио-касетофон "Хитачи" стерео за 225$ купен от кореком.Кефила си се на Лора Бренигам, С.С.С. Кеч, Модерн Токин', А-ХА, Дюран-Дюран, Супермакс, Радиорама, Ю96, 2Ънлимитед, Снап, Жан Мишел, Алфавил, Мадона....вече си гражданка на ЕС...остава да си стегнеш багажа и да занимеш под онова дърво.
1800м над морското равнище.Продължение от снимките с снега.
Твоето дърво.Тази снимка съм направил на 1.09.2006 подтикнат от чувства.То постояно цъфти.Не знам как го прави.
Моето любимо дърво
Не мога, не разбираш ли...не мога просто да взема гумичка и да те изтрия, както искаш.Харесва ти или не...обичам теб.Теб.Човека, когото опитах да забравя, както той направи с мен.Опитах какво ли не...опитах да разговарям с тях, опитах да се влюбя в някой от тях...не става...не става...винаги търсех теб.Във всеки един ред от техните писма намирах теб...Страшно е...защото така ги наранявах и един по един напускаха и си заминаваха...без да искам аз ги гонех.Никой...не можа да задържи вниманието ми за повече от няколко дни...дни, в които останех ли сама, тук, отварях профила ти и започвах да ти пиша...неизпратени никога писма.Знам...че не желаеш това.Знам и какво ти причиних.Но...за мен е само то...
Каза ми, че не бих могла да се отрека от всичките ми постове, и да заменя лъчезарното си същество за една несрета душа, зарита в пясъци...Но аз това правех...месеци наред.Моите стихове...те до един са за теб.Когато един поет пише, той не мисли...само усеща, чувства.Само пренася на хартия онзи писък или полет, който е в сърцето му...само него.А моят си ти.За добро или зло...си ти, и най - накрая ти го признавам...Признавам невъзможността да живея, да дишам, без твоите думи, без твоите писма...без теб...
Ти помисли, че аз избягах заради ...не!Накарах те да влезеш с мен ...исках да се отпуснеш...и никога дори за миг не предположих че би разбрал това неправилно...
Mили мой...не ме интересува, дали греша, пишейки всички тези неща сега.Искам да ги знаеш.Дори и това да не промени нищо, дори да не се върнеш.Просто се налага да ги кажа така, по най - простичкия възможен начин...защото...иначе с думите се разминаваме.Усложняваме само с тях.А е толкова...простичко...само две думи са...само две.Обичам теб.Не този, не онзи или който и да било.Само теб...
Странно и смешно е, че на улицата...е същото...същата невъзможност да бъда щастлива с някого.С друг не става.Не става...И е така от онзи злощастен ден, когато получих твоето писмо за розовата пижама на слончета...
Не знам ти, но аз...всеки ден си лягам с онзи луд смях, породен от неразбирането и в същото време - осъзнаването на всичко това.На невъзможността да спра да искам именно теб.
Разбирай думите ми както искаш.Реших - написах ги.Свикнах постепенно с иронията ти.Свикнах дори с онази твоя сладка нетактичност, която така трайно жили.Само не можах да свикна с липсата ти.Не мога да приема, отказвам да приема, че няма да те има.А, повярвай ми, исках...
Писмото ми не е молба, нито е опит да те върна.Само е...част от онази разплакана, болна тишина по теб...която вече много тежи...и знам, че един ден ще ме смаже...И ако смяташ, че точно това заслужавам...остави я.Ако не...тогава ще вляза тук...и ще видя изплуващото писмо...
Но с него, или без...искаш или не...искам или не...обичам теб...и вече много, много дълго ми липсваш...
Вярваш ли ми, че плача сега.Аз не говоря български.Аз само пиша на този език.През деня ми говоря на три езика.И когато се върна хей така влизам в някой форум и започвам да пиша.Пиша с картинки.Имам ви за деца.Пиша без спир и показвам снимки.Мога да ти разказвам с часове за Китай.За Бирабиджан или планината "Кавказ".Адлер, Минералние води, Кабардино-Балкария или пък Лондон.Ако си намеря снимките ще ти покажа Измир и о.Родос.В разказите си се научих да пиша увлкателно и тогава се появи тя.Не бях спрял ЛС.Моя грешка.На третото писмо не издържах и отговорих.Така се почна.Аз съм обикновен човек.Правя го заради вас безкористно.Искам и вие да видите.Исках само да се смее.Приех роля на доставчик на усмивки.Сега не ми излиза от главата.Разликата ни е 16 години.Това е онова момиче.Езерото отзад е Ван.
Топя се.Сега разбираш ли, когато поискаш да си под онова дърво, какво може да те завърти? Тя иска да е до мене.Пропушила е.С щракване на пръсти може всеки мъж да има.Живее много на запад, в уредения запад.
|
В моите обувки. 4000км [re: *Жap-птицa*]
