|
Тема |
Re: Искам... [re: Aдa] |
|
Автор |
l_hope_so () |
|
Публикувано | 05.02.07 23:33 |
|
|
Никого не искам да съветвам. Беще изригване.
И за мен си беше приказка. Като нещо, в което си се съмнявал, че го има и си си казвал-абе може...ама по-вероятно е да не може. Е може. И не е толкова трудно и не е на сила, въпроса е да срещнеш човека. И после си викаш- Ееех м..а му с...а, сега да го благославям ли онзи горе, че ме накара да вярвам или да го благословя по нашенски(щото всяка приказка, както знаете, си има и край, мили дечица).
Ми да хубаво е. Даже хубаво е слабо...нещо друго е...някакво такова...
неуловимо...
Всяко хубаво нещо обаче...върви с лошооо...Слагаш хубавото като фон и..кво се получава-гррррооозна картинка. Ужас. Ама не от онези малките и безобидни ужасчета, а огрооомен ужас. Къде си попаднал.... кво става.... приказката ли обърка...Тишинаа
Позната фраза, за миг припозната усмивка, замайващия аромат появил се като от нищото, капката вода стичаща се по гърба, а сякаш е друго, разлятата бира, пълнолунието, прекършения храст....такива мънички болезнени камъчето ти спомнят, че приказката я е имало и ти си бил във приказката и ти е било приказно... Изморен накрая от въпроси си казваш-Майната му на всички и на всичко, затварям очи и се пренасям пак там(щото не можеш отново да я прочетеш).
А сега, мили дечица, миите зъбките и по леглата, щото пращам феята на сънищата и който не е на топло в креватчето си...няма вълшебни сънищааа.
|
| |
|
|
|