Любовта...тази твърде неизчерпаема,нездъвкаема тема...Ние винаги я носим в себе си..просто обекта,към който я насочваме,понякога се сменя-може би,за да върне старата малко попресъхнала към дългогодишния,само за да сменим еднообразието,да върнем пламъка..незнам дали наистина в действителност се получава(там,където трябва-в живота) или е само плод на оправдания,облечени в думи...Често обаче това води само до гузна съвест,вътрешни терзания и съответно-задълбочаване на проблема.Никъде(поне не досега) не е опоменат срока на годност,преди да се стигне до споменатия от мен етап,или по-крайния-окончателната раздяла,и на физическо и на емоционално ниво...Според мен,както хората я създават помежду си,така я и унищожават,понякога съзнателно,понякога-не .Въпроса е обаче,че ако не се обгрижва редовно и от двамата партньoри(не по задължение,а заради усета и стремежа към общо пълноценно бъдеще),тя следва своя естествен ход,а когато се остави на течението тя просто стига друг бряг т.е. преминава на друга повърхнина,изиза от познатото и става твърде уязвима..Простичко е,но не времето определя срока,а хората...