да се обадиш на другият ден- трябваше да отвърнеш"ОК, ще се чуем като приключа" или нещо от сорта, не да се правиш на екстрасенс като и "четеш" мислите, че не трябвало. Защото така де факто си я отблъснал и обидил, звъни после до припадък като последният глупак.



Да, СТРАХ ме е. Страх ме, е че някой може да си играй с мен, че може да ме лъже... - стой си тогаз пред компа и си се стахувай, какво пазиш по-точно, за какво да те лъжат и какво ще загубиш-освен приятно прекарано време по кафетата и секс с жена, която харесваш. Тропай по клавишите и си се страхувай докато побелееш, пък после се чуди защо така безрадостно си живял.

А непрестанно си мисля за нея. Как и колко ми липсва в ежедневието. Тя бе повече от жена, която харесвам.

-да не се беше надувал тогава, а да беше приел вниманието й, вместо да го отбягваш. шУБЕ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите