|
Тема |
Re: Причините... [re: lullaby] |
|
Автор | Caмoтeн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 30.12.06 14:22 |
|
|
Ми... с последното момиче, което исках да "оплета" бях всичко това - честен, себе си, благороден, и и вярвам на 100%. Резултатът - след няколко не особено забавни излизания (за едното филма беше тъп, а за другото просто тя не си изкара готино понеже дойде директно след работа) й пиша и смс да прекараме заедно НГ с приятели (не че нямам никакви де, просто са отскоро и не се познаваме като истински приятели) и... никакъв отговор.
Да, не вярвам много в себе си. Често ми се е случвало да се "окъкам" точно накрая. Но пък в момента работя над себе си.
Знете ли кое е най-лошото? Че в мен се поражда желанието след време да си го върна. Чувствам се като човек, който е изпружил ръка за помощ, а му е отказано. И сега, понеже е ясно, че ще се измъквам сам от блатото, в мен се поражда жаждата за мъст. Мисля си нещо като, "ти ме остави да се гърча в помията на несподелената си любов, но след време ти ще имаш нужда от мен..."
|
| |
|
|
|