|
Тема |
Сега ще ви разкажа за светлината |
|
Автор | ))) (Нерегистриран) | |
Публикувано | 30.11.06 20:47 |
|
|
Тази тема сигурно не е за този клуб.Но понеже аз почти не влизам в други ще я оставя тук за подарък.Пиша го повод на срещата ти с дявола и искам да ти кажа как аз се срещнах с бог.
Още преди да стигна христовата възраст си мислих,че съм намерила най-значимата си любов.Тя трая толкова 7 месеца.И си отиде от мен.Не бавно и постепенно-така изведнъж-отрезаме като с нож.И не защото той така искаше,а защото така трябваше да направи-толкова много обстоятелтва бяха против мен и желанието ми.Сега като си помисля май е бил прав да го направи-трябваше да загуби родителите си,работата си всичко само заради мен.Айде бе заради една жена.Глупости.И доиде края.Болезнено.Силно.Безкомпромисно.
Тогава за месеци наред не можех да излеза от кошмара и проклинах всички богове и светии.Защо ме наказват така?Та аз с нищо не бях виновна.Поне да имах някъква вина.
И точно в такава една нощ ,когато стоях пак на прозореца и плачех и търсех отговорите,и точно в момента , в който си позволих да си помисля,,Няма бог.Ако имаше той това няма да го позволи,,,точно в същия този момент ноща стана ден за няколко минути.Светлина (дневна светлина) обля всичко което можех да видя.Аз видях нашата улица,и снега и къщите като на филм.Не ми казваите ,че това не е верно.Готова съм да се закълна.И не съм сънувала и не съм била луда.Всичко това беше истина и аз го видях.И се стреснах.И питах всички около мен на другият ден дали са видели?Естественно ,че не са ,беше два през нощта.Само аз го видях. И никога няма да го забравя.За това имам спирачки.Заради този миг.
Едва много години след това аз намерих истинския.Той не се поколеба.И остави всички просто само заради мен[usmihvam
se]Е как да не го обичам и да не съм вярна.
|
| |
|
|
|