Абсолютно не разбирам защо любовницата му според него трябва да щади чувствата му относно фактическата изневяра, при положение, че той не щади и на любовницата си, и на съпругата си, и особено на съпругата, към която е произнесъл клетва?

И какво смята той, че ако успее да скрие от съпругата, то това го освобождава от угризения и виновна съвест?

Аз може да съм леко неадекватна, но моя морал и моята вяра повелява това, че ако се обвържа с някой мъж, ще му дължа онова, за която сме се споразумели, и онова, за което и двамата сме съгласни...


Мислиш ли, че съпругата му е съгласна с начина му на живот, защото това едва ли е първата, и вероятно не е последната любовница на този семеен мъж?


А бих задала и друг въпрос, как би реагирал същият високоморален и благоверен съпруг, ако жена му по същия начин си намира любовници и си урежда паралелен интимен живот?


Аз например бих се смятала освободена от клетвата за съпружеска вярност, ако знам, че моя съпруг си живее презглава с различни жени.


И още повече, едва ли бих издържала дълго на подобен лицемерен живот. Един ден ще ми писне да трая лъжи (познавам се....) и ще се засиля за молбата за развод.


Вероятно съм човек с доста крайни убеждения, но според мен не трябва да поддържаш фалшив брак. Ако брака се е изчерпил, и ако се поддържа само проформа, тогава майната му на тоя брак и по-добре развод. За какво трябва сутрин да си избягваме погледите, и после цял ден да сипем лъжи по телефона, че не сем там, където сме?

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.