близостта някои хора приемат близките си за даденост и не изпитват нужда да печелят симпатиите им, т.е. да проявяват състрадание, разбиране и топлина-с тях не слагат маската на човекът, който искат да бъдат, защото ги познават достатъчно добре- именно по държанието към близките си проличава истинският образ. Към непознатите автоматично като отношение се задейства желанието да бъдат харесвани, да са благородни/пък било и само в собствените си очи/, да печелят уважение и доверие-за всичко това те трябва да се борят, което е ненужно с близките, защото вече са го получили от тях.
Истински красивият и благороден човек е такъв преди всичко в домът си- както се казва, "покажи ми домът си, за да ти кажа какъв си"-ако някой неможе да прояви разбиране към най-близките си-няма начин да го прояви наистина към чуждите хора-такива хора са лицемери, незаслужаващи уважение и доверие.
Освен горепосоченото има и друг момент-ако някой по някакъв начин е вече разочарован от т.н. най-близки хора, то - разбираемо е да прояви добротата си към напълно непознати, които с нищо не са го засегнали-не винаги семейството е кръгът на "близките"- по една или друга причина и понякога човек трябва да се пази най-много от тях, именно защото ги смята за близки.
Понякога истинската близост и доверие процъфтяват между напълно чужди и непознати един за друг, дори и доста различни индивиди на база интуиция и заслужено доверие.
Проявеното хладно отношение/ако приемем, че е без причина/ е човекът без маската- един студен и бездушен егоист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите