Да!Аз избрах самотата може би защото съм крайна,защото искам или всичко или нищо,защото не бих се примирила с нещо да речем приемливо!
Смотата е страшна понякога в късните нощи,безсънние се е загнездило в очите ми.
Измъчвам се признавам,но не се предавам!

14.10.2006
Съботен ден

Вместо дрехи,
облечена в самота,
и телефона мълчи
в дома ми пустота,
и душата как боли,
потъвам в тъгa!
Оглеждам се в хората,
с усмихнати лица
все прегърнати или под ръка,
заедно в съботният ден.
Кой ще се сети за мен?
Как някои не ме
хвана за ръка,
за да сме заедно,
не в самота?
Как празно е
в душата ми днес,
колко боли без любов,
без някои до мен
Прaзен е делника
празен е и съботният ден!
Тъгувам,
но ти се усмихвай за мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите